ФК Димитровград

Футболен клуб, основан през 1967 г. в едноименния град. Наследник е на Марбас, Локомотив и Торпедо - основан през 1949 г., преименуван на Раковски през 1957 и на Химик през 1962 г. За кратко (от 1951 до 1952 г.) се казва Димитровград. През 1967 г. се обединяват двата димитровградски отбора Химик и Миньор под името ФК Димитровград. През 1986 г. Димитровград влиза в "А" група и заедно с отборите на Берое, Спартак (Плевен) и Академик (Свищов) завършват с по 21 точки в крайното класиране, но само заради по-лошата голова разлика и правилото да не се дават точки за нулеви ремита отпада в "Б" група. От 1992 до 1997 г. се казва Компакт (Димитровград). След това през 1999 отпадна от "Б" група, а през 2000 г. се разпадна. Преди началото на сезон 2003/04 клуба бе възстановен и от тогава участва в ОФГ-Хасково. През 2004 г. се обединиха трите димитровградски отбора - Сиера 2000, Септември (кв. Черноконьово) и ФК Димитровград. През 2008-ма година отборът се завърна в Югоизточна 'В' футболна група под името Химик,след което се преименува на ФК "Димитровград 1947" и прие историята на оригиналния ФК "Димитровград". Играе домакинските си мачове на стадион "Миньор" (капацитет 10 000 зрители). Основния екип на отбора е жълти фланелки,сини гащета и жълти чорапи.

Успехи

2 участия в "А" група през 1962/63 (16 м., като Химик) и 1986/87 (16 м.).

Осминафиналист за купата на страната през 1954 г. (като Торпедо) и през 1962/63 (като Раковски).

2 място в "Б" група: 1961/62 (като Раковски).

2 място в Южната "Б" група: 1962/63 (като Миньор), 1964/65 (като Химик), 1978/79 (като Димитровград) и 1985/86 (като Димитровград).

3 място в Южната "Б" група: 1977/78 (като Димитровград).

Носител на Купата на Аматьорската футболна лига: 2000/01 (като Сиера 2000).

Известни футболисти

Петър Жеков

Роден е на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско.Играл е за Химик (Димитровград) (1960-1962, 14 мача и 8 гола в "А" група) Берое (1963-1968, 135 мача и 101 гола в "А" група, според неофициални данни има 131 гола) и ЦСКА (1968-1975, играе 184 мача, в 4 от които е капитан и вкарва 144 гола в "А" група – рекорд за ЦСКА). Шампион през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., носител на купата през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 333 мача и 253 гола (абсолютен рекорд) в "А" група. Голмайстор на първенството с Берое през 1967 г. – 21 гола, 1968 с 31 гола и с ЦСКА през 1969 с 36 гола, 1970 - 31, 1972 – 27, 1973 – 29. Носител на "Златната обувка" през 1969 г. с 36 попадения, на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата" през 1973 г. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. Има 44 мача и 25 гола за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния, 2 мача за младежкия и 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор. Участва на СП в Англия през 1966 (в 1 мач) и на СП в Мексико през 1970 (в 1 мач), както и на ОИ в Мексико през 1968 г. (сребърен медалист). Завършва ВИФ. Носител на сребърен "Орден на труда" през 1968 г. Най-добрият български голмайстор за всички времена. Притежава невероятен нюх към гола и стреля към вратата при всяка възможност и от всяко положение. Включен е в сборния отбор на Европа и участва в прощалния мач на Лев Яшин на 27 май 1971 г. и вкарва гол. През 1996 г. игра 6 мача и вкара 3 гола за Берое във "В" група. Бивш треньор на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен. Той играе и за националният отбор през 66 и 70 г.

Стойчо Младенов

Роден е на 12 април 1957 в с. Плоски, Благоевградско. Започва кариерата си в Димитровград (1974-1976). Голмайстор на Берое (1976-1979) и ЦСКА (1980-1986, 158 мача и 80 гола). По-късно играе в Белененсеш (1986-1989), Витория (1989-1991), играещ треньор на Ещорил (1991-1993). Старши-треньор на португалските Ещорил, Оляненсе (1993-1995) и Белененсеш (1997), ЦСКА (пом. треньор през 1996-1997, шампион и носител на купата, треньор от лятото на 2002 до октомври 2003, шампион), Литекс[1], Калитея (Гърция). Футболист № 1 на България през 1983 и носител на Купата за индивидуално спортсменство за 1982 г. "Заслужил майстор на спорта" (1980). Шампион на България с ЦСКА през 1980, 1981, 1982, 1983 като футболист и през 2003 и 2008 като треньор. Носител на купата на страната през 1983 и 1985 г. През 1982 г. в мач за КЕШ игран на "Васил Левски", Младенов се разписва на два пъти във вратата на Ливърпул.(2:0) Има 234 мача и 112 гола в "А" група. Голмайстор на "А" група през 1978 г. с 21 гола за Берое. За националния отбор има 59 мача и 15 гола. Полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1982 г. В евротурнирите има 25 мача и 5 гола (23 мача с 4 гола за ЦСКА в КЕШ и 2 мача с 1 гол за Берое в КНК). Като централен нападател и крило се отличава с енергични пробиви, с добра техника и резултатност. Национален селекционер по време на квалификациите за Световното първенство по футбол в Япония и Южна Корея през 2002 година. От 12 март 2007 отново е назначен за старши треньор на ЦСКА. Прави отбора шампион с преднина от 16 точки пред втория Левски и без нито една загуба за целия сезон, но след настъпалите проблеми с лиценза на клуба през лятото, решава да напусне. Безспорно една от най-големите легенди на ЦСКА и България за всички времена.

Дончо Донев

Роден e 24 януари 1967 в гр.Димитровград.Играл е за Димитровград, ЦСКА, Ботев (Пловдив), Локомотив (София), Левски (София), Локомотив (Пловдив) и турските отбори Саръерспор, Ванспор, Дарданелспор и Денизлиспор. Шампион на България през 1989 и 1990 с отбора на ЦСКА. Вицешампион през 1988 и 1991 с ЦСКА и през 1996 и 1998 с Левски (София), бронзов медалист през 1993 и 1994 г. с Ботев (Пловдив). Четирикратен носител на купата на страната през 1988 и 1989 с ЦСКА, 1995 с Локомотив (София) и 1998 с Левски (София). В "A" група има 333 мача и 124 гола. Полуфиналист за КНК с ЦСКА през 1989 г. В евротурнирите има 25 мача и 3 гола (10 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ, 4 мача с 1 гол за Локомотив (Сф), 4 мача с 1 гол за Левски и 3 мача за ЦСКА в КНК и 4 мача за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Има 6 мача за националния отбор. Приключва кариерата си през 2005 г. в Локомотив (София).

Димитровград - 1985/86, "Б" група

Димитровград - 1986/87, "A" група

ЦСКА - 1987/88, "A" група

ЦСКА - 1988/89, "A" група, 12 мача/2 гола

ЦСКА - 1989/90, "A" група, 16/4

ЦСКА - 1990/91, "A" група

Ботев (Пловдив) - 1991/92, "A" група

Ботев (Пловдив) - 1992/93, "A" група

Ботев (Пловдив) - 1993/94, "A" група

Локомотив (София) - 1994/95, 15 гола

Локомотив (София) - 1995/ес., 4 гола

Левски (София) - 1996/пр, "A" група, 14/5

Саръерспор - 1996/97, Турска Суперлига, 32/9

Ванспор - 1997/ес., Турска Суперлига, 14/3

Левски (София) - 1998/пр, "A" група, 15/9

Левски (София) - 1998/ес., "A" група, 11/6

Дарданелспор - 1999/пр., Турска Суперлига, 17/10

Денизлиспор - 1999/00, Турска Суперлига, 29/6

Денизлиспор - 2000/ес., Турска Суперлига, 8/1

Локомотив (София) - 2001/пр., "A" група, 13/4

Локомотив (София) - 2001/02, "A" група, 34/8

Локомотив (Пловдив) - 2002/03, "A" група, 18/9

Локомотив (София) - 2003/04, "A" група, 28/15

Локомотив (София) - 2004/05, "A" група, 20/2

Елин Топузаков

Роден e на 5 февруари 1977 г. в Димитровград. В Левски преминава през зимната пауза на сезон 1995/96. От Димитровград е привлечен като нападател, но след това е преквалифициран като полузащник и защитник. Заради честите си включвания в атака, в които бележи над 20 гола става един от резултатните бранители в цялата история на Левски. Към 1 януари 2008 има 58 изиграни мача в евротурнирите и е рекордьор на клуба си[1]. През пролетта на 1999 г. играе за Пирин Благоевград. Сега Топузаков играе отново за Левски, като е и капитан на отбора. През сезон 2005/06 и 2006/07 става шампион на България с Левски. Печели суперкупата през 2007 г. След 12 години в Левски и 5 титли на страната на 6 януари 2008 г. Топузаков официално преминава в израелския Апоел (Тел Авив).